ПОЧИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍВКА ж. 1. Възстановяване на силите след умора или продължителен труд; почиване, отдих, отмора. Аз, .. по поканата на едно роднинско семейство, гостуваще там, и по съвета на лекаря си, който ми препоръча почивка в планината, го посетих и прекарах там 20 дена. Ив. Вазов, Съч. XVII, 80. Туристи, любители на природата. Ти мислиш, че виждат нещо от природата, че се възхищават от нея, че идат за чист въздух, за почивка, за здраве? Елин Пелин, Съч. IV, 191. "След един ден мъчна работа,.., когато усещах потребата на почивката да ма навалява, аз са спирах срещу сънят и преправях часовниците дори и ботушите на другарите си. Ив. Богоров, КП I, 1874, кн. I, 31. Който не дава на тялото си почивка, който принася сънът, той вреди на себе си. Лет., 1873, 75.

2. Свободно от редовната работа време. Отидохме да обядваме в бараката до близката сграда, а след това се прибрахме на рампата и легнахме в сянката на оградата да излежим остатъка от едночасовата обедна прочивка така, както нам беше угодно. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 8. На другия ден беше неделя и всички .. останаха на неделна почивка. Д. Талев, С, 308. Почивка — ей я би-ще зима./ Сега, не дремнал и се буди. П. Яворов, Ст, 45. Ще дойде време за почивка — трудовете ще ся забравят, и сам те ще ся порадваш, че си прекарал младините си в работание. Пч, 1871, кн. II, 31. Изкарах много разнообразна почивка. Активна почивка.

3. С предл. на, за и др. Почиване, прекарване някъде или в занимания за удоволствие. Отиваме на почивка на море. △ Не ходя на почивка никъде, а прекарвам на вилата си (в полето). △ За почивка почетох поезия.