ПОЧИНЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍНЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Направя, извърша. Има и примери, че люде простаци, ако и да били при това със зло сърце, починили по-малко зло, отколкото люде простаци, а с добро сърце. Лет., 1874, 108. Ческий народ, покръстен по обрядите на римската църква, няколко ся уздравил срещу усвоителните закони на немците, които под вероизроведно було могли биха да направят и там такива олелии, каквито починиха по крайбалтийските и крайлабските страни. Й. Груев, Лет., 1872, 216. Дека да йе него да погубиш:/ млогу ми йе зян починило,/ млогу пие вино вересия,/ що йе пило, пари не йе дало. Нар. пес., СбНУ XLIII, 82. Чуйете ли, братя селяне! Що йе мен до глава дошло?/ Много съм пакост починил,/ много съм турци погонил,/ повече кадъни посекъл. Нар. пес., СбАД, 1857, 49. починя се страд. Нъ за да ся отгляда чадо, както Господ дал, не стига да му ся грижи майката само на люлка,.. По други народи за тия работи много нячто ся е вече починило, много добра наука ся е посадила в сърцата на майките. Й. Груев, КН 7 (превод), 1.