ПОЧИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧЍТАМ¹, ‑аш, несв.; почета̀, ‑ѐш, мин. св. почѐтох, прич. мин. св. деят. почѐл, св., прех. 1. Само несв. Изпитвам почит, голямо уважение към някого или нещо; тача, уважавам, ценя. — Познавам я от много години и бих могъл да кажа смело, едва ли ще се намери в цяла Атина жена, която тъй дълбоко да почиташе и обичаше съпруга си както кириа Мария! Ст. Дичев, ЗС I, 291. Те почитаха покойните си родители и понеже делбата стана скоро след смъртта им, добрите чувства .. още не бяха ги напуснали. Елин Пелин, Съч. III, 97-98. Почитам тихия труд на мъдреца. Ив. Вазов,

Съч. III, 138. Аз тебе, хаджи, обичам и почитам, защото ти си учен и умен човек. Л. Каравелов, Съч. II, 56. Възможно ли е да обичаме и почитаме някого човека в себе, а да не показваме и вънкашни за това знакове. З. Петров и др., ЧБ (превод), V. Почитай татка си и майка си и обичай ближний си, както себе си. Д. Манчев, НН (превод), 91. // С предл. като. Разг. Съгласявам се, приемам, че някой заема определено важно място, положение поради някакви заслуги, и се отнасям с него съобразно това; зачитам, признавам. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота, почитам го като пръв юнак в царството. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 50. И ще те почитам и слушам като баща. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 145. Той вече тя слави и почита като негов благодетел. Д. Войников, РК, 88.

2. Обикн. св. Проявявам, оказвам почит; уважавам, зачитам. Стоян Глаушев сложи голяма трапеза — не можеше да не почете той всичките си приятели и най-вече еснафа си. Д. Талев, ЖС, 306-307. Хеее, какво знаете вие! Добър човек ли срещнеш, дай му той пръв да мине, почети го. Д. Бозуков, ДС, 46. — Чакай малко, субаш ефенди... За тебе, щом си почел годежа ми, имам по-хубав дар. Д. Рачев, СС, 126. Ами ще дойде време, когато и неговите синове ще го почитат, както е почитал и той баща си и майка си. Кочо и сега не запалваше цигара пред баща си и майка си. Д. Талев, ПК, 102. Генчо Караиванов положил грижи за отглеждането на по-малките си братя, .. Затова и всички го почитали — ставали му на крака. Н. Ферманджиев, РХ, 96. А он ги йе лепо сретнал, / почита ги, гощава ги / и ги пои руйно вино. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 484.

3. Пазя, спазвам, тача, уважавам нещо. Ние няма да излезем с оръжие срещу вас и ще покажем вашето писмо на всички, които почитат доброто и се пазят от зло, а такива има мнозина между нас. Д. Талев, И, 532. Той [Александър] знаеше, че изгубеното няма да се върне, и като всеки разумен човек, който почита фактите, беше се примирил с участта си. А. Гуляшки, Л, 249-250. В целия Египет най-много почитали реката Нил. Те виждали, че плодородието в цялата тяхна страна зависи от разливането на Нил. Ист. V кл, 1965, 27. Секи от вас знае, че нашите полски жители почитат и празнуват едни празници, а планинските — други. Знан., 1875, бр. 7, 100.

4. Остар. С предл. за. Приемам, считам, смятам. Балана и Чивгата ги почитаха за най-добри и най-хубави волове — нали бяха едри, бели като сняг, с големи еленови рога. Й. Йовков, АМГ, 98. За нужно почетох да представя пръво причините, по които ми останахме толкова назад в просвещението от другите народи. ЦВ, 1859, бр. 445, 2. Беше много задоволен, кога гледаше с колко голяма нежност го обичаха супругата му, децата и приятелите му, чтото никой не можеше да го почете за несчастен. С. Радулов, НД (превод), 133. Той почел за грях да ядат лакоми гозби, кога още не са си разплатили длъга. БК (превод), 21. почитам се, почета се I. Страд. от почитам. Братя Миладинови се почитат от българите като жертва на тяхното благо. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 14. Защото това е дядо Хаджия, а дядо Хаджия не може да се не почита и не може да му се не чини икрам. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 117. Дето старо се не почита, там за добро недей пита. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. II. Възвр. и взаим. от почитам в 1 знач. Той видя, че не бил убит съвършено, че още бил способен за идеални вълнения, за велики чувства и фана да се почита пак. Поне аз фанах да се почитам, че съм българин. Ив. Вазов, Съч. Х, 67. Трябва да се варди честта на хора, които знаят сами да са почитат. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 88.

ПОЧЍТАМ², ‑аш, несв.; почета̀, ‑ѐш, мин. св. почѐтох, прич. мин. св. деят. почѐл, св., прех. 1. Чета малко, кратко време или от време на време. Една събота следобед същата учителка събра учениците от нейното и от нашето отделение — да ни почете заедно приказки. Аз седнах на първия чин и зачаках със затаен дъх... Г. Русафов, ИТБД, 66. Ако не можеш да четеш, накарай да ти почетат: ще просветиш ума си, ще имаш полза. Й. Йовков, ПГ, 180. Извадя от долапа друга някоя книга — по литература или философия. Почета и от нея и направя си бележки в тетрадката. Т. Влайков, Съч. III, 46. Подир обеда, поизтегнеш са на една страна, ако ти са малки дечицата, поиграеш си с тях, ако ли пък са големички и ходят в училището, накараш ги да ти почетат, щото са училе през неделята. Ил. Блъсков, ПБ III, 12.

2. Само св. Прех. и непрех. За свещеник или псалт — изпълнявам религиозна служба, обикн. молитва за здраве на някого; чета, прочитам. На някоя невяста дете се нящо поболи — при стрина Венковица пак ще иде за помощ .. — Па го занес и в черкова — ще додаде всякога — та дядо поп да му почете молитва пред куната на света Богородица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 165. — Унучето болно, зле е... Дека е дядо игумен? — В Берковица е. Защо ти е? — Да му почете... Ами сега?... Почети му ти. Ив. Вазов, Съч. ХI, 9. — Дядо попе, дай да целуна честния кръст и ми почети да не ме боли глава. Т. Харманджиев, КЕД, 196.почитам се, почета се страд.