ПОЧИТАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧИТА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Книж. 1. Почит. Симеон го изпроводи до външния коридор, почитание, което не оказваше дори на епископа. А. Гуляшки, ЗВ, 105. — Добро момче излезе наш Борко, послушен стана .. Хубаво си го възпитахме, има почитание към родителите си. Г. Краев, СК, 15. Нашият народ е скромен и толерантен .. Той има вродено почитание към Короната и мъчно губи вярата и уважението към нея. Пряп., 1903, бр. 42, 1.

2. Само мн. В съчет. с притеж. местоим. За подчертаване на лично отношение на добро отношение, почит. Младият рошав поет стана, свали почитателно такето си пред Боян, поклони се до кръста и пак седна — моите почитания на големия поет! М. Грубешлиева, ПИУ, 186. Ние не намираме доста думи, великодушний лорде, да изразим на вас и на вашите честни колеги, нашите най-дълбоки почитания. НБ, 1876, бр. 20, 80. ^● Разг. Ирон. За израз на учтиво неодобрение, пренебрежение. — Моите почитания, но по-добре млъкни или си излез!