ПОЧИТАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧИТА̀ТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Почтително, уважително. Посетителите почитателно кимаха с глави към високите гости. Х. Русев, ПС, 104. Любен Славянов се отнасяше почитателно към княза, без оная верноподаническа екзалтация, която парализира всяка оценка на неговите постъпки. В. Геновска, СГ, 247. Касабов гледаше към Богориди и почитателно, а в същото време горделиво му говореше с очи: ето, аз ви казвах. Ст. Дичев, ЗС I, 152.