ПОЧНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); по̀чна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. по̀чнат, св., прех. и непрех. Почвам, започвам¹. Мария обича малкото кученце! .. То яде само хляб. Аз не се занимавам с него, но то почнува да ме обича и страх ме йе, че не ще мога да противостоя. Б. Горанов, ЖГС (превод), 118. Абонирането на вестника почнува в началото на всеки месец. Пряп., 1903, бр. 5, 1. Най-после през 1864 г. от Варна отидох в Цариград и от тая минута почнува продължителната ми деятелност в столицата на Турската империя. П. Р. Славейков, БП II, Х. И тъй, поучението и помощта на добрата майка никогаж няма да престанат, защото те почнуват с люлката и ся свършват с гроба. Ч, 1871, бр. 12, 379. почнувам се, почна се страд. Беше хубав майски ден (тъй се почнуват романите). Ив. Вазов, Съч. VII, 13.

ПО̀ЧНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); по̀чна се св., непрех. Почвам се, започвам се¹. Гласуванието се почнува в 8 часа заранта. Ал. Константинов, Съч. I, 55. Ни един ден не се почнуваше без молитва из собственото скривалище на неговото сръце. Ч, 1871, бр. 23, 719. Щом ся промуши конят, пешаците притекват и махат пред очите на бика кърпи от разни краски .. Бикът тогава ся спуща върх пешаците .. Съвременно и конникът избягва, възсяда на друг кон и изново ся почнува битвата. ИЗ 1874-1881, 1882, 95.