ПОЧОПЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧО̀ПЛЯМ, ‑яш, несв.; почо̀пля, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Чопля малко, кратко време или от време на време; почовърквам. Чичото почопли с пръст олющената бяла боя по рамката на прозореца и добави: — Още вчера забелязах, че се е олющила. М. Грубешлиева, ПИУ, 15-16. Той [бае Митар] ще поразгледа най-напред, каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта .. и ще рече: тук ще бъде кладенец — копайте. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Все пак Марински внимателно разгледа патрона, почопли го, за да види наистина ли е враснал, след това вдигна очи. Н. Хайтов, ШГ, 266. Помамена от зимното слънце, тя [катеричката] е излязла от топлата си хралупа, за да потърси някоя шишарка и да почопли семенца. К, 1963, кн. 2, 16.почоплям се, почопля се страд., възвр. и взаим. Поп Антония машинално се почопли по брадата, която изведнъж го засърбя. Т. Харманджиев, КЕД, 133.