ПОЧТЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧТЀНО. Нареч. от почтен (в 1 знач.); честно, нравствено, добросъвестно, съвестно. Те [родителите] от малък ме учеха, че най-хубавото нещо на света е свободата ..; държаха да постъпвам почтено. Ем. Манов, ПС, 26-27. Тя бе мислила, че се е свързала с един човек намясто, .. един счетоводител, който почтено работи и изкарва достатъчно, за да гледа семейство. Б. Райнов, ДВ, 169. Събитията се раждат от живота, а задачата на хроникьора е да ги описва почтено. А. Гуляшки, ДМС, 209. Ей ви стоката в дюгените; аз я предадох на зетя си, идете си я земете. — Не, господине, ние нямаме там стока; тя стока е купена от зетя ви, който ни и заплати почтено. Ил. Блъсков, ПБ II, 72.