ПОЧТЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧТЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на почтен. Той я заведе, взе ѝ квартира и я настани, а сам отиде на баня и после остана да спи в хотела. Това беше простият ред на фактите. Той извърши всичко това с такава педантична почтеност, без помисъл за нещо друго, освен обикновения роднински дълг. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 396. И ще ми простиш, Николай, това също ще подразни слуха ти, зная как държиш за почтеност в отношенията към всичко и към всички, но излъгах Баша, че и аз съм някакъв балкански барон. П. Незнакомов, ЖВ, 33. С горещата ѝ кръв бе сраснал здраво инстинктът за почтеност, който ѝ забраняваше сладострастие без любов. Д. Димов, Т, 110. Та с какво ли не се търгува в наше време, кое ли не се излага на скрита сергия? И чест, и почтеност, и лично достойнство. Ст. Чилингиров, РК, 246.