ПОЧТИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧТЍТЕЛНО нареч. С почит, с уважение; учтиво. Най-сетне дойде и поп Иван. Първите редици се приповдигнаха почтително и макар че имаше достатъчно път, за да мине на сцената, посбутаха се още малко навътре. Г. Караславов, Избр. съч. II, 14. — Ти ли си Златка? Тя бавно се наведе, целуна почтително десницата му и отстъпи крачка назад. К. Петканов, П, 69. — Учителката, учителката! — извика едно и всичките напуснаха играта, па почтително свалиха шапките си. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 52. — Ще ли смей някой да мя не слуша? — Никой ефенди, никой! — рече му [на Аклъ бей] Сали, като му ся поклони почтително. В. Друмев, НФ, 76.