ПОЧТИТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧТЍТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на почтителен; учтивост, почитание. Турците в беседката не бързаха с разговорите си — за всяко нещо аллах е дал достатъчно време и всеки чакаше със смирена почтителност друг да започне. Д. Талев, ПК, 126. Войникът Фучик влезе и поздрави с безупречна стойка полковника .. Но от лицето на младия човек лъхаше нещо, което беше доста далече от почтителността, с която бе застанал. В. Геновскса, ПЮФ, 60-61. С привидна почтителност Петър се затича да му целуне ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 97. Отпреде му, без да смее да му продума, стоеше с голяма почтителност един млад и хубавец офицерин. Н. Михайловски, ПА (превод), 15.