ПОЧТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЧТО̀ съюз. Остар. 1. След като, щом като; пощо. Повечето приятели приближават при тебе, за да станат сопричастници на твоята трапеза, и абие почто узнаят, че твоето имание ся умалява, напущат тя. А. Гранитски, ПР (превод), 50. Писах ви миналата неделя и почто ми не отговорихте досега, надявам ся, че закъсняванието ще е хаирлия. АНГ I, 712. Абие почто человек ся вдаде в нескромни наслаждения, загубва срама. А. Гранитски, ПР (превод), 10.

2. Защото, поради. Почто това е най-повече потребно — списателят да говори в писанието му така, каквото е навикновен народът и каквото той дума. Люб., СбПер. п I, 27.