ПОЧУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; почу̀я, ‑у̀еш, мин. св. почу̀х, прич. мин. страд. почу̀т, св., прех. Диал. Дочувам¹, чувам¹. На Райка каза още, че ако почуе още веднъж, че се видвала с Ненка насамо, ще я обади и на дяда ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 488. Що ми са тътен почува / отдето града Търново? / Дали са бурни дъждове, / или са тежки снегове? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 255. Мама Димитри думаше / .. / На що си синко почувам / .. / Че си та наклеветили, / вчера са кунинци ходиле, / ходиле и са върнале / до паша, до дервиш паша. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 131. Ют ора [хора] .. почувам, / черни татари ша додат, / млади робинки ша робят. Нар. пес., СбНУ ХХV, 129. почувам се, почуя се страд.

ПОЧУ̀ВАМ², ‑аш, св., прех. Диал. Чувам², пазя, гледам малко, за кратко време. Отговори Гюрица войвода: /.. / Там е война, нищо се не знае — / може белки веднъг да загинем. / Или може три годин да седим — / да поседиш деца да почуваш. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 68. Стоян си Бога молеше: / — Боже ле, мили Божице, / съдай ми, Боже, рожденье, / година да го почувам, / па че го, Боже, закольем, / Илинден курбан да бъде! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 471.