ПОЧУДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ДА¹ ж. Обикн. ед. Учудване, зачудване, удивление. — Здравейте! — каза момичето .. — Извинете! — прекъснах я аз. — Припознавате се .. Знаех, че не ми повярва. И сега виждам разширените ѝ от почуда очи. Ив. Венков, ХКН, 112. Не, те непременно ще се венчаят в града. Станка ще пошета в тяхната богаташка къща и всички у дома му ще ахнат от почуда, като видят каква работна невяста си е намерил той. Г. Караславов, ОХ I, 95. Какво велико явление са топлите извори .. Лятос наблюдавах почудата на две лозенградски старчета, за пръв път видяли това чудо. П. Росен, ВПШ, 30. Настъплението на врага към София стана бързо: повръщането му се извърши още по-бързо. Светът от едни почуди падаше в други. Ив. Вазов, Съч. VIII, 147.

ПОЧУ̀ДА² ж. Обикн. мн. Диал. Заболяване от урочасване; у̀роки, почудище. Когато профилактиката не помогне и някой заболее, диагнозата се установява чрез баене за "почуди", защото навремето другаде отговор на чуденето не може да се намери. Ив. Хаджийски, БДНН I, 147-148. Тия везма [сокайни шевици] са едни от най-старите, носени в габровския и килифарския сокай, за предпазване невестите от "почуди". СбНУ LV, 32. — Да са пукнат тез у̀роки, тез почуди. БД I, 181.