ПОЧУДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ДВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от почудвам и от почудвам се; учудване,

зачудване, удивляване, почуда. "Ей, любезни съотечественици, попитал ги Кир: кажете ми, кой ден ви по-аресва, вчерашнийт ли, или днешнийт". — Трябва ли питане! — отговорили сичките с почудване: — ний вчера бяхме като роби, а днес сме господари. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 125. Слушал бях за вървежа на този народ [американския], па имах случай и да го видя по-отблизо. Почудването ми е било голямо. А. Цанов, Напр., 1873, кн. 2, 39. Покрай Свищов преминахме, без да са спрем, а след няколко часа излязох на Русчук. Тук погледнах с едно истинско почудване на новото правителствено средоточие на България. Лет., 1876, 123.