ПОЧУДИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ДИЩЕ¹, мн. ‑а, ср. Диал. Нещо нечуто и невидено; чудо. — Кое? Какво? — пита с учудване Колчо.. — Каквото искате да сторите... дето ще бъда за почудище на всички, — продължаваше жлъчно чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 281.

ПОЧУ̀ДИЩЕ², мн. ‑а, ср. Диал. Болест поради урочасване; у̀роки, почуда. Улязла йе Донка у уроки, / в уроки и почудища, / като си у тяу отиде, / люта я глава заболя. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 98.