ПОЧУКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀КВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от почуквам и от почуквам се. Ядосан и печален, угнетен от лоши предчувствия, той [Драгия] не чу почукването на вратата и когато дъщеря му застана до рамката ѝ, той се сепна. А. Гуляшки, ДМС, 29. Отсреща в сиянието на електрическата крушка се мяркаха фигурите на зидарите, чуваха се гласовете им, почукванията на чукчетата по тухлите. Г. Мишев, ЕП, 52. Чуваха се почукванията на женските токчета по асфалтираната алея. Кл. Цачев, СШ, 133. Вратата подир третото почукване се отвориха и ние влязохме. Св. Миларов, СЦТ, 29.