ПОЧУПЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЧУ̀ПЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Прич. мин. страд. от почупя като прил. Начупен, счупен, потрошен, изпочупен. Една барака от полупрозрачни пластмасови плоскости с очукани и почупени ръбове служеше за автобусна станция. Д. Фучеджиев, Р, 50. — Ей за тоя почупен тримаран сме събирали три години вторични суровини. Всеки според силиците си. Г. Друмев, СМ, 16. Аз жадувам гръм и грохот и железни барикади — / и железни барикади и почупени стъкла! Хр. Ясенов, Събр. пр, 107. Почупени играчки.