ПОШАВВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОША̀ВВАМ¹, ‑аш, несв.; поша̀вам, ‑аш, св., непрех. Шавам, мърдам малко, за кратко време или понякога; поразмърдвам се. Детето се увлече, хвърли се върху баща си и го притисна. Пинтата пошава, пошава, па току изпъшка и се отпусна. Г. Караславов, ОХ II, 55. Танчо по едно време взе да пошавва с ръце и крака. Потрисаше глава, дорде го занесоха полумъртъв у дома. Кр. Григоров, ТГ, 106. Децата още не бяха станали, пък баба Гена лежеше на одъра си гърбом и пошавваше, но не се обаждаше. Ил. Волен, БХ, 142. Ревнивата даскалица поиска да дойде с нас, но бебето се разпищя и я принуди да се върне. Съперницата се поколеба, пошава с устни и покорно тръгна след нея. Н. Стефанова, РП, 103.

ПОША̀ВВАМ², ‑аш, несв.; поша̀вна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Шавам веднъж или няколко пъти, понякога; помръдвам, мръдвам. Край него [пътника] минаваха, блъскаха се, приказваха, викаха, караха се, спориха, той не пошавваше, като че беше препариран. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 395. — Как ти е името тебе, мъничко юначе? То повдигна глава, пошавна с краче и тихо промълви: — Севдалин. Ц. Церковски, Съч. III, 57-58. — С ткането ли? — започна Нанко, като погледна подозрително към госпожата, гърба на която малко пошавна. Т. Влайков, Съч. II, 170. Навел се над лицето ѝ и не смеял да пошавне, дори и дъханието си задържал. Ст. Ботьов, К (превод), 42. Тако речи всички майки и пестунки криво мислят, че чтом писне детето или само пошавне, требува да го земат на ръце и да го полюшкат. Й. Груев, КН 7 (превод), 90. пошавва се, пошавне се безл.

ПОША̀ВВАМ СЕ несв.; поша̀вна се св., непрех. Диал. Обикн.с отриц. Пошаввам², помръдвам. Той [старецът] помълча, загледан любопитно в снаха си, за да разбере как възприема тя неговите бащински думи .. Станка не се пошавна, не отвърна ни с поглед, ни с приказка. Г. Караславов, ОХ II, 524. — Елате и насядайте около мене. Ще се почерпим като братя и ще се повеселим в чест на свети Димитър. Селяните го изгледаха недоверчиво и не се пошавнаха от местата си. К. Петканов, ДЧ, 254. Дочка се спря при свекър си и го покани да мине в къщи, за да го гостят. Кръстю изръмжа нещо, без да се пошавне. Г. Караславов, ОХ IV, 94.