ПОШАВНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОША̀ВНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); поша̀вна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Пошаввам2. Ритнал го [коня] с крак — той не пошавнува. Ст. Ботьов, К (превод), 82. Тя спи спокойно, .. веждите ѝ пошавнуват. Ст. Ботьов, К (превод), 211. пошавнува се, пошавне се безл.
ПОША̀ВНУВАМ СЕ несв. (остар.); поша̀вна се св., непрех. Обикн. с отриц. Пошавнувам. Тояжката си държеше в ръка, но не се пошавнуваше с нея. Баба Митра нищо не работеше. М. Георгиев, Избр. разк., 164.