ПОШЕПВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЀПВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пошепвам и от пошепвам се и пошепвам си. И за да ме порази съвършено, заключи описанието си с красноречивото пошепване за много хиляди български левове, похарчени с цел да се развесели колкото е възможно по-добре висшето столично общество. Ив. Вазов, СНЖ, 29.

— Друга форма: пошъ̀пвам.