ПОШИБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЍБВАМ, ‑аш, несв.; пошѝбам, ‑аш и пошѝбна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Шибам, шибвам малко, за кратко време или от време на време. То беше нещо, което няма да се забрави никога: тая селска каруца с възрастния колар, който пошибваше уморените коне. К. Константинов, П, 46. Те [Злати и Ненка] не бяха се разшавали още и жънеха през сила; .. препъваха се из тъмното стърнище .., а разлюлените пред тях черни класове сърдито ги пошибваха по сънливите лица. Ил. Волен, МДС, 36. И домилява ми някак за досегашния мой учител .. Нерядко той ми се е карал... Понякога ме е и пошибвал с пръчката. Т. Влайков, Пр. I, 332. Те ти иде самодива, / та си язди сури елен, / с три го змии обюздила, / със четвърта го пошибва. Нар. пес., СбНУ V, 7. пошибвам се, пошибам се, пошибна се страд., възвр. и взаим. Воловете са изопнали шии, поклащат глави, пошибват се с опашки и тежко пристъпват. Ил. Волен, МДС, 89.