ПОШЛЯЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШЛЯ̀ЙВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; пошля̀я се, ‑я̀еш се, мин. св. пошля̀х се, св., непрех. Шляя се малко или от време на време. — Пратих го за нещо и там остана, няма го никакъв... Обича да се пошляйва. Г. Караиванов, ЮМ, 49. Хайде днес на кино .. Хайде утре на почерпка. "Пък може и да поскитаме, да се пошляем, въздух да вземем". Б. Болгар, Б, 36. Днес или утре .. ще направя пак със същата компания, на кон, излети в глъбините на Стара планина .. Но пак казвам, как би било възхитително и Женичка да поезди и се пошляе с мене из тия девствени гори. Ив. Вазов, ПЕМ, 136-137. Нашите хора бяха пресметнали, че ще е твърде хигиенично за дебелия х. Бей, ако вместо по Джумайските кафенета, се пошляе някое време на чист въздух из планините и наброи поне 25,000 турски лири в касата на раята. А. Страшимиров, А, 232. Аз ще ида пък из града да се пошляя. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 379.