ПОШУМОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пошумоля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. Шумоля малко или за кратко време. Звънецът би, децата се прибраха в стаята, пошумоляха още малко и след това изведнъж утихнаха — учителят бе влязъл в класната стая. К. Калчев, ЖП, 409.