ПОШУШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОШУ̀ШВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от пошушвам1 и от пошушвам се и пошушвам си. Но възбудата от постоянния кипеж на борсата, замайването от печалбите, които слагаше в джобовете си след всяко пошушване с някои от посредниците, .. бързо изтласкваха от съзнанието му появилото се съмнение. П. Спасов, ХлХ, 415.