ПОШУШУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОШУШУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; пошушу̀кам, ‑аш, св., непрех. Шушукам малко, за кратко време. Дядо Янко не отбираше от план, че бе от старите майстори, та даваше преднина на по-младите. Пошушукаха, поразговориха се, огледаха мястото, па обтегнаха канапа, размериха и побиха колчета. Кр. Григоров, Н, 121. Двамата войводи слязоха в село, пошушукаха с либето на момичето и потънаха в нощта. Ламар, ГМ, 8. После Йосиф отиде при Янче ковача, пошушукаха нещо с него и, на другия ден, Янче пренесе цялата си ковачница в кулата. Д. Талев, СК, 53. пошушуква се, пошушука се безл. пошушукваме си, пошушукаме си взаим. Из конашката порта излязоха вкупом няколко заптиета .., пошушукаха си няколко време. Ив. Вазов, Съч. ХII, 155. Следователя се спогледа с лекаря, пошушукаха си нещо и си зеха с файтона пътя за в града. А. Страшимиров, ЕД, 164. Като си пошушукаха, подпоручикът и двамата фелдфебели приближиха и дадоха знак на войниците да дигат арестантите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 419.