ПОЩА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ЩА ж. 1. Държавна служба с клонове в по-големите населени места, която осигурява изпращането и получаването чрез транспорт или разносвачи на кореспонденцията (писма, пратки, парични записи, вестници и под.) и телефонните и телеграфните връзки. От първата си жена той има две деца, но след развода си дори не ги е видял. Изпраща им издръжката по пощата. Ем. Манов, БГ, 233. Може би да се губят писмата му. Селската поща е така неуредена и несигурна. Елин Пелин, Съч. II, 108. Пари‑
те може да ми изпратите чрез Народната банка .. Ако пък желаете, пратете ми по пощата сумата тука. Ив. Вазов, НПис., 18. За жалост авторът все не идваше, а изпращаше стихотворенията си по пощата. Ал. Спасов, С, 105. Когато си отидох в хана, то дойде едно момче от пощата и попита ханджията има ли някой човек, който би са решил да служи в пощата. П. Хитов, МП, 54.
2.Само ед. Събир. Изпратените или получени чрез такава служба пратки или писмени съобщения. Боев още не беше привършил прегледа на сутрешната поща, но остави писмата и стана да посрещне Дечев като скъп гостенин. Х. Русев, ПЗ, 124. Професорът радостно се залови с пощата. За един месец върху писалището му се бе събрала внушителна купчина книги, вестници и списания. А. Наковски, МПП, 59. И ето един ден, разтваряйки пощата, която обикновено му носеха в къщи, д-р Логоев извика така страшно и така силно изпляска с ръце, че жена му с право се уплаши за своя мъж. Д. Калфов, Избр. разк., 47. Тя [Нона] дохождаше по два-три пъти в седмицата в Сеново да получава пощата си и винаги сама го [кабриолета] караше. Й. Йовков, ЧКГ, 7. Военна поща. Тайна поща. Редовна поща. Дневна поща. Вечерна поща.
3. Сграда, учреждение където се помещава такава служба. Техният човек чакаше телеграмата в самата поща и при всички обстоятелства щеше да я дочака. П. Вежинов, ДБ, 84. Момчето написа всичко с химически молив. Станка плати, прибра колетчето и тръгна към пощата. Г. Караславов, ОХ I, 432. С изтерзан дух, .. без надежда и ищах се замъкнах в пощата да съобщя скръбната вест на пайтаковци. — Ало, злополука, нещастие! Изгоряхме... Г. Краев, Ст, бр. 1008, 1.
4. Разг. Специално оформена заключена кутия, в която се пуска писмо или неголяма пратка, изпратени чрез такава служба; пощенска кутия. Току-що пощаджията пусна вестника във вашата поща. ● Отворих пощата си и намерих 2 писма.
5. Остар. и диал. Известие, вест, хабер. Снощи ми поща довтаса / от мойте калфи, чираци — / царска ще хазна да мине, / хазната да бастисаме. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 44.
6. Остар. Кола за превозване на пътници. Продава тука колата и конят и отива с пощата у Виена. Ч, 1871, бр. 23, 723. На последния час му престояха Д. Фортини, другарят му у тъмницата и отец Павлович, който беше тръгнал от Виена с пощата, щом се научил, че бил на умиране. Др. Цанков, ТМ (превод), 202.
◊ Бърза поща. 1. Специална пощенска служба, която доставя пратките или писмата за много кратко време. — Ха, миличък, отскочи до халите да купиш малко паламуд, .. ха на парфюмерията за помада .. И аз препускам по цял ден, бягам като раздавач от бързата поща и няма ни край, ни конец. Чудомир, Избр. пр, 186. 2. Пощенска пратка с означение за бързо доставяне. Весела поща. Вид забавление, игра, създадена в началото на ХХ век и играна по-късно на вечеринки, градински увеселения и под., при която участниците си разменят анонимни писма или картички със закачливо съдържание. Ах, какъв наивно-провинциален и своеобразен облик имаше София .., дето градинските увеселения с конфети, серпантини, "весела поща" и духова музика .. ставаха в Градската градина. К. Константинов, ППГ, 136. Или пък се озоваваше на някоя работнишка вечеринка и .. младежите го приемаха добре, а на веселата поща младите работнички му пишеха картички с адрес: "На най-младия социалист, другаря Стоян Мъглов".Й. Йовков, ПГ, 243. Ще има и "весела поща", продажба на карнавални шапки, домина и други, както и билети от уредена предметна лотария. ВН, 1958, бр. 2185, 2. Въздушна поща. 1. Поща (в 1 знач.), която се осъществява със самолети. Оказва се в края на краищата, че книжата на тоя сенегалски първенец не са нищо друго, освен писма за някои от пътниците, получени с въздушната поща в Дакар. Св. Минков, ДА, 21. 2. Пощенски пратки, които се пренасят със самолети. Обратна поща. Спец. Пощенска услуга, при която на подателя се изпраща известие за получаване на писмо, пратка от адресата. Лично аз посъветвах пощенския да сортира писмата по азбучен ред .., а в случай на неправилен адрес да връща веднага на подателя с обратна поща. К. Калчев, СР, 30.
? Изгубена поща съм. Диал. Казва се от човек, когото срещат някъде на неочаквано място. Манда поща. Диал. 1. Съвсем бавна поща. 2. Казва се за някой или нещо, които са много бавни в своите действия, реакции при решаване или изпълняване на нещо. Оборът бе почти готов и можеше с малко усилия да бъде завършен още през есента, а през зимата да прекараме в него. Но уви! Нашият управителен съвет се оказа такава манда поща, че това и досега не е станало. ВН, 1961, бр. 2970, 4. ‑Ти, манда поща, доде пош и се върнеш, ше мръкне и ше съмне! БД, 109.
— От ит. posta.
ПОЩА̀, ‑ѐш, мин. св. пощя̀х, пощя̀, прич. мин. св. деят. пощя̀л, ‑а, ‑о, мн. пощѐли, св., прех. Остар. и диал. Поискам, пожелая. Първа подхващаше тя песните, първа се ловеше на хоро, а на стоене ходеше, с който ерген пощеше, пък текнеше ли ѝ — не тръгваше нито с един. А. Страшимиров, А, 20. Както човек, който знае, че трапезата за пиршеството е наредена и когато поще, може да седне край нея, .. тъй Кракра не бързаше да излезе срещу ромеите. А. Дон‑
чев, СВС, 591. Връстникът ми .. беше схватлив и сръчен момък, още тогава умееше от парче дърво да измайстори каквото пощеш. ОФ, 1958, бр. 4195, 2. Като са върнал от победоносния поход .., той пощял да има столица, прилична нему. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 34. Сряд поле дърво високо, / под дърво бистро кладенче. / Поще Калинка да пийе — / одде я видя овчарче, / то на Калинка думаше: / "Не пий, Калинке, таз вода". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 96. поща се страд.