ПОЩАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩА̀Р м. Остар. Пощенски служител; пощаджия, пощальон. За Шейтан Пейчо се помнят и разказват различни случки ..; как заради убийството на "пощаря" на с. Тагаркьой той накарал да бъде изгорено цялото село и пр. Н. Ферманджиев, РХ, 147. Който трябва деня много да ходи и да се разгорещява с телесни движения (докторите, пощарите и др.), на тогова е доста да има на себе си такава фланела. Лет., 1876, 104. Така до двадесят и седем годишен възраст, той бе дръводелец .., за малко време биде пощар и най-сетне стана правоведец. Й. Груев, СП (превод), 180.