ПОЩЕНЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЩЕНЕЦ, мн. ‑нци, м. 1. Служител в поща, във ведомството на пощите. През лятото на 1946 година вълна от стачки и демонстрации залива страната. Тя започва със стачката на пощенците. Т. Кюранов, АП, 28. Какви са тези пощенци, дето затварят гишетата на пощите в четири часа и се измъкват, без да оставят дежурни? А. Каралийчев, С, 100. Като застана по войнишки той [Страхил] рапортува: — Другарю командир, телеграфопощенската станция е в наши ръце! .. Пощенците не оказаха съпротива. К. Ламбрев, СП, 182.

2. Остар. Пощаджия, пощальон; пощар, пощарин. Ален с учудване ги разпозна: аптекарят от кварталната аптека, един раздавач от пощенския клон .. — Точно тъй — рече пощенецът. — И по-бързо момчета! Б. Райнов, ЧЪ, 78-79. Торбата я имам от един пощенец, държавна работа е, от тия торби, дето турят пощата в тях. Й. Радичков, ББ, 67.