ПОЩИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩЍПВАМ¹, ‑аш, несв.; пощѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. св. страд. пощѝпнат, св., прех. Щипя, ощипвам леко, малко или от време на време. Съблече се, потри късите си ръце, приближи се към мене и ме пощипна по брадичката. Сп. Кралевски, ВО, 42. Той се приближи до девойката и леко я пощипна по бузата. А. Гуляшки, Л, 464. Вървеше и вървеше. Студен вятър го пощипваше по страните. М. Яворски, ПОББ, 43. — Ако не се момък находих, ако не си отзех от младини на този свят, .. ще да е повтарял в ума си мършавия му съсед .. Цяла вечер той само е пощипвал хляба си и със завистливи въздишки погледвал младоженека. П. Тодоров, И II, 7-8. Еленът пристъпваше грациозно на дългите си нозе, пощипваше оттук и оттам по някоя шумка. Й. Радичков, СР, 12. пощипвам се, пощипна се страд., възвр. и взаим. Че кой не знае, че съществува. Събуждаш се сутрин, оглеждаш се в огледалото, пощипваш се по брадата — боли, значи съществуваш. Д. Дублев, ПП, 16. Драгой вече наистина сериозно слушаше запаленото момче. Като свърши Бодко, той се пощипа по носа, както правеше всякога, когато искаше да реши нещо много бързо, и тури ръка на Бодковото рамо. В. Ченков, СНД, 104.

ПОЩЍПВАМ², ‑аш, несв.; пощѝпя, ‑еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Щипя известно време нещо или някого. — Само да ми паднеш, ще те пощипя здравата. ^● Овцете пощипаха тревица 2-3 часа.