ПОЩО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЩО нареч. Диал. След като, тъй като; почто. На втората година пощо [бае Крачун и стрина Тота] си купиха къщичката, даде им Господ и благословия в челяд. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Моравский славянин святий Грозд и българин светий Климент учениците на св. Методия, пощо бидоха изпъдени из Моравска Панония от епископа Вихинга после смъртта на св. Методия, прие ги Борис цар българский. БКн, 1859, март, кн. 1, 150. Бог му отговори: "Пощо ти предпочете премъдростта от богатството .., то и аз ща тя направа не само най-премъдър от сичките царе, но и най-богат и най-силен". Кр. Пишурка, МК (побълг.), 465. Който ся навикне да желае всегда, абие пощо получи едно желание, и тойчас ся обладава от друго. А. Никопит, УД (превод), 211. Круша кога узрее, сама пада, а пощо прегори, и снег йе не обара. Послов., СбНУ ХХV, 28.

◊ По̀що-за̀що нареч. Разг. 1. Как да е, без добра печалба, за малко пари. Харчи ги [бохчите] кое по еврейките в Ючбунар, кое по пазара ги носи, та ги продава по̀що-за̀що. Т. Влайков, Съч. II, 191. От кумова срама, колкото да замажат очите на другите, са я глобили по̀що-за̀що. Кр. Григоров, ПЧ, 125. Волоите е продал по̀що-за̀що, си клал паричките в пазуа и си дошол дома у попот. СбКШ, 58. 2. Повърхностно, отгоре-отгоре, как да е. Една драматическа пиеса за него е била просто една върволица от сцени, скачени пощо-защо една за друга, разсечени на повече или по-малко действия. К. Величков, ПССъч. VIII, 128.