ПОЩРАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩРА̀КВАМ¹, ‑аш, несв.; пощра̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Щракам леко, малко. Иван се спря пред Шаро, пощракна му с пръсти, поцукна му с устни и го погали по рунтавата главичка с умните кучешки очи. П. Спасов, ХлХ, 364. Тревожно пощракваха пушки, сякаш бяха готови да стрелят. П. Михайлов, МП, 48.

ПОЩРА̀КВАМ², ‑аш, несв.; пощра̀кам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Щракам известно време или понякога, от време на време. Прицелих се нашега, където ми попадне, като смятах, че съм налучкала целта, забавно пощраквах с ударника. П. Михайлов, МП, 103. Лени щедро се отплащаше за доброто и лошото, което бе видяла от своите приятели. Тя и не мислеше за това и би се отдала напълно на радостта си, че е пак сред тях, ако не пощракваше неприятната мисъл, че на няколко крачки Димчев я чака, затворен в стаята си. О. Василев, Т, 160. Дай да пощракам на пишещата машина.