ПОЩЯНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЩЯ̀НКА,мн. пощѐнки, ж. Диал. Пощявка. Обляга ли ся някой на себе си, той ще ся научи да ся въздържа в пощенките си .., па благоразумно да поминува с каквото го бъде Господ. Й. Груев, СП (превод), 17. Чловек требува да си свива желанията и пощянките спротив колкото му а силата, и да ся простира доколкото му стига чергата. Лет., 1874, 248. Вървежът улеснява повечето от вършенеата на нашта направа; той докарва пощянка и поревка, помага на смилането, засилева обикалянето на кръвта и умложава ситний росен пот. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 20. Има наистина няколко белеги, които ся показват на трудна жена, а тии са напр. .. необикновени пощенки и скомина. Й. Груев, КН 7 (превод), кн. 7, 3.