ПОЯВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯВЯ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от появявам се; поява. Момъкът можа да забележи в погледа на момичето едновременно уплаха и някаква радост, като че неговото появяване не ѝ бе противно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 57. Камен се спря в антрето, почука. Стойко беше свикнал с внезапните му появявания. Ем. Коралов, МВ, 31. Жена си не пущал да направи нито стъпка навън без него, дори появяването ѝ на двора или прозорците било повод за ло‑

ши подозрения и свади. Г. Райчев, Избр. съч. II, 157. На тази гигантска търпелива вековна работа на Искъра се дължи появяването на Софийската долина. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 13-14.

◊ Появяване на сцената. Книж. Начало на дейността, проявяването, участието на някого в нещо. Появяването на сцената на Чоки пресече кроежите Светославови, за изгонването Смилеца, в зародиша им. Ив. Вазов, съч. ХIV, 66.