ПОЯДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; поя̀м, поядѐш, мин. св. поя̀дох, прич. мин. св. деят. поя̀л, св. 1. Прех. и непрех. Ям малко, кратко време или от време на време; хапвам, похапвам. Прибра телците в студената и влажна оградчина, наскуба един кош слама и я изтърси пред муцунките им. Те се понамръщиха, па току взеха да поядват, както той поядва просеника. Ст. Даскалов, ПЯ, 8. "Давай, жено, ще ѝ кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чашка за твоя хубост и за твое здраве!" Н. Хайтов, ДР, 26. Пояли, каквото пояли, па отново се прекръстили и Пековица раздигала софрата. Й. Вълчев, РЗ, 24. — Дядо Хаджия, мама е болна и иска ѝ са да пояде сухи кайсийки. Л. Каравелов, Съч. II, 12.

2.Само несв., непрех. Ирон. Разг. Имам склонност да ям доста; похапвам си. Няма да остане гладен, не го жали, той си поядва. поядвам се, поям се страд.