ПОЯСЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ЯСЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от пояс (в 1 и 4 знач.). Пак си спомних Друмчо и сега ми се стори, че той стои пред мене в своите нови потурки и червено поясче и ме гледа, а очите му мокри, мокри като от сълзи. Д. Немиров, КБМ, 4. Но, види се, смятали са ме още малък за чиширчета — не ще мога да си ги връзвам и да си навивам поясчето. Т. Влайков, Пр. I, 159. Такива поясчета тук тъчаха всички моми и при сватбата с тях даряваха младоженека, девера, кума и кумата. Кр. Григоров, Р, 43. Вчера съм била кумичка, / кумичка чак на Твърдичка / .. / Че съм са, байне ле, опила, / опила, че съм заспала; / Че ма са, байне ле, обрали; / от тънко кръстче, поясче / от бяла шийка злат гердан. Нар. пес., СбГЯ, 169.