ПОЯТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЯ̀ТА ж. Диал. Кошара за дребен добитък. Върна се от затвора, качи се пак при овцете на поятата, но не беше вече същият човек. Й. Радичков, СР, 24. Единакът е знаменит вълк. Славата му се носи по всички търла и пояти на горна Марица, Тополница и Искъра. Н. Попфилипов, РЛ,

99. У която поята .. влязат вълци и изядът бравче, пък си излязат, без да ги видят хората, е знак, че ще има берекет. СбНУ VI, 91. Като тръгнахме с дружина / през таа гора зелена, / найдохме нова поята: / сичките миром минаа, / а я си миром не минах, / нало запалих поята, / та агънца си бляха / и яренца си врещяха. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 137.