ПРАБЪЛГАРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀БЪЛГАРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Истор. Който се отнася до прабългари, който е свързан с прабългари; първобългарски, български. Аспаруховите българи се стопиха като бучка сол в славянското море .., ала те му оставиха името си и тук-таме се срещаха между болярите прабългарски имена като това на Кракра, които говореха, че в българските жили тече капка прабългарска кръв. А. Дончев, СВС, 127. Към края на VI в. прабългарските племена в областта на р. Кубан и Азовско море образували голям племенен съюз, известен с името "Велика България". Ист. VII кл, 12. В насипа до източната крепостна стена бе открита мраморна фигура на лъв. Върху главата на лъва е издълбан прабългарски знак, подобен на тези, които се срещат по колоните и възпоменателните надписи от времето на хан Омуртаг. НТМ, 1961, кн. 1, 23. Прабългарска керамика.

◊ Прабългарско летоброене. Истор. Източноазиатска хронологична система, която се състои от 12-годишен цикъл, като годините са означени с имена на животни, а месеците — с числителни редни имена.