ПРАВАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВАТА нареч. Разг. Обикн. при гл. казвам, кажа. Откровено, вярно, без лъжа (казвам); правичката, право, правичко. Не мога да търпя робството. Какво ще се преструвам, казвам си пра̀вата: мръкне ли, не виждам. Й. Йовков, Разк. III, 31. — Монеолу, дума ми Казакът, да ти кажа правата, страх ме е. Не ми хващат око тия свини. Виж, побързай, нареди да ги прегледа набързо ветериналният лекар и да ни даде разрешение да тръгнем по селата, че малко ме съмняват. Чудомир, Избр. пр, 258. Да си

кажеме правата, не можем да смогнеме да излазя вестника два пъти в неделята, докато са не приберат сичките вересии. НБ, 1877, бр. 69, 268.