ПРАВДА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВДА ж. 1. Справедливост, законност. Не били те [братята] доволни от живота, защото нямало правда. Живот без правда — живот ли е? Кр. Кюлявков, СПП, 55. Един да има да живее царски, а друг да мре за кора хляб. Къде е тук правдата? Елин Пелин, Съч. II, 162. Не забравих, що ми донесе от тебе оня скитник-бродник дядо Матейко: "Момчил, казва, в божията правда е повярвал и в сърцето си я носи." Ст. Загорчинов, ДП, 441. В съдилищата за турчина все можело да се опре до някаква правда; неверникът-християнин не е могъл да разчита на никаква правда. Хр. Бръзицов, НЦ, 113. Аз съм един от оние хора, които обичат правдата... Само за тая правда съм станал хайдутин. П. Хитов, МП, 55.

2. Книж. Обикн. със съгл. опред. Истинност, истина, съответствие с действителността, с фактите. Без съвременен репертоар няма живо театрално изкуство, няма театър. Силата на неговата съвременост е в жизнената правда. Н. Лилов, Съч. III, 339. За Емилиян Станев житейският факт е само основа, само повод, от който писателят трябва да тръгне. .. Той цени и уважава фактите. Но изкуството се интересува от нещо повече — към един факт трябва да се прибавят още сто, за да се постигне художествената правда. Ив. Сарандев, ЕС, 139. "Мехурко" е написан за децата .. Беше един сладък час за мене тоя, който прекарах с него. Четох историята му, така наивна наглед, а пълна с жива правда и висок морал. К. Величков, ПССъч. VIII, 253. При изображението на събитията писателят се придържа към историческата правда, макар да се вълнува и да изразява чувства — свои и на народа. Христом. VII кл, 125.

3. Остар. Книж. Истина. — Правдата е, че аз бягам от мъченичество, отстъпвам, убоях се, уморих се вече. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 302. И ти искаш да ме лъжеш? Кажи ми правдата или ща да та обеса! Л. Каравелов, Съч. II, 157. Потърпете — работите щат да са открият твърде скоро и правдата ще да изплува. С, 1872, бр. 48, 389. Има правда, що мъдрецът / на цял свят възвестява. / Има правда, що я само / на народа съобщава. / Има правда, що в домът си / някому я само казва. / Има правда, що от вси я / крие и потайно спазва. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 248.

4. Остар. Книж. Право (в 3 и 4 знач.). И ми българете требва да започнем да са усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи! БО, СбПЕР. П II, 8. На областите правителете, които разполагали с гласа си короната, добили правди, които дотогава не ги имали. Ив. Богоров, ВГД (превод), 169. Каква правда имат мъжете да са казват господари и да заповядват на жените? П. Р. Славейков, СКНГ, 57. П: — Защо не бива человек да напусне жена си за всякаква причина? О: — Защото бракът е божие установление, а не человеческо, затова человеците нямат правда да го развалят. КТЕМ, 394.

5. Като нареч. Обикн. като вметн. дума. Остар. Книж. За подчертаване, че съобщаваният факт отговаря на действителността, на истината; наистина, действително, истина, правилно. Правда, че първите години не ще да има силни ученици, но той ще ги направи, затова трябва да го удержите и занапред, и да го гледате добре. П. Р. Славейков, ГУ, 32. Правда, че от плодовитите дървета без всякой труд са получава понякога толкова доход, колкото и от черницата. З. Княжески, ПРШ (превод), 4. Правда, от отколешни времена плебеите получили право, наравно с патрициите, да избират консули и други длъжностни лица. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 319. Как, нямаха ли тогива хартата на Африка? И не знаяха ли, че ся минува край носа Добра Надежда? .. Не, правда! П. Кисимов, ОА I (превод), 6.

6. Диал. Живо има̀не, жив имот, добитък (Н. Геров, РБЯ).

◊ С правда. Остар. Основателно, с право. Нъ Емине, ний сме безумни дето днес не убихме Велика и Стояна. .. Джамал бей с правда може да ся разсърди затова. В. Друмев, НФ, 50-51.