ПРАВДИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДЍВО. Нареч. от правдив. Гостенката настойчиво убеждаваше Росица, че това е един хубав съвременен филм, който възпитава здрави чувства у хората, разказва правдиво за миналото. Кр. Кръстев, К, 35. Дали някой ще се обади или не, това никак не ме тревожи; когато говоря правдиво (говорене подкрепено и с факти), аз не считам за достолепно да го усуквам, а всякога говоря според народната поговорка — право куме, та в очи! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 278. Дори когато пише за войната .., Йовков, с нищожни отклонения, изобразява вярно и правдиво българския войник. С. Северняк, ОНК, 203. Това звучеше твърде смело през ония времена, защото не беше казано дотогава, но звучеше и правдиво, тъй като мнозина така мислеха, макар и никой да не беше го казвал. К, 1927, бр. 113, 1.