ПРАВДИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВДЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на правдив. Повествователят, който е наел да рисува живота, няма право да премижава пред мрачните му страни; те са необходими и за искрената правдивост на изображението му, и на пълнотата на хармонията в него. Ив. Вазов, Съч. IХ, 218. Критерият за правдивостта на една тенденция е в практиката, в живота. "Ако тенденцията не е вярна с действителността .., тя прави произведението фалшиво". Г. Цанев, СИБЛ, 343. Историческата критика състои в туй, щото сичките исторически материали да бъдат подробно разчленени, сравнени помежду си и оценени в отношение на тяхната правдивост. Т. Шишков, ТС, 150-151.