ПРАВЕДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЕДНИК, мн. ‑ци, м. Човек, който няма грехове, който живее в съгласие с нормите, изискванията на религиозния морал; праведен човек. Противоп. грешник. "Утре ще ме облекат в бели дрехи и Бог ще изпрати сняг да облече земята. Значи, прощават ми се греховете и кой знае дали не ще ме приеме като праведник" — и продължаваше да говори, обрадван от надежди. Ем. Станев, А, 92. Те [праведниците] не знаеха що е грях — не крадяха, не убиваха, не лъжеха, не се караха помежду си. Затуй дядо Господ всяка нощ отваряше небесната врата, явяваше се на прага и питаше праведниците какво искат да им даде. А. Каралийчев, ПС II, 56. Пак е божа работа. Тя си е отишла там на хубавото. Че беше много добра. И праведна беше. При праведниците е и отишла. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 314.