ПРАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който се отнася до право; юридически. Някои битови, морални и правни норми и обичаи често пъти съществуват много векове след изчезването на обществено-икономическите условия, които са ги породили. М. Марчевски, ОТ, 223. Взех да се опитвам да пиша статийки по правни въпроси. Ил. Волен, МДС, 27-28. Мислеше [Ради] да следва, но да живее в Търново .. Затова избраха юридическия факултет, макар че правните науки не го привличаха. Ст. Мокрев, ЗИ, 313. Правен факултет. Правен проблем.

◊ Правен субект. Юрид. Лице, което според нормите на правото е и може да бъде носител на права и задължения.