ПРАВИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВИНА̀ ж. Диал. 1. Правда, справедливост. Румена имала ятаци и сред турците .. Той [воденичарят Афуз ага] отказвал да влиза в потерите, предназначени да преследват Румена войвода .., било му жал за младостта и хубостта ѝ и защото знаел, че тя се бори "за правина". Н. Хайтов, Хд, 80. Най-после правината надви и истинский изобретател на това честито откритие биде обсипан с почести и дарове. Й. Груев, СП (превод), 96. Нали е простичек, па са го опознале, че е сираче и сиромашко чедо и че е с тегло отгледан, и рекли са: — Хайде него да назначим за измекерин, че той е научен на тегло. Ех, правина и там като и тук! Т. Влайков, Съч. II, 158. // Разш. Закон, правила. Истина, гледал съм по божа правина да живея, ама кой те пита. Елин Пелин, Съч. I, 31.

2. Правота. Без младите и без тяхната вяра в правината на делото над България и до днес щеше да тежи гръцкото иго. Ч, 1870, бр. 28, 103. Христо клатеше одобрително глава на татевите разсъждения. И, когато свърши тати, той похвали: — Много, много си прав, но колко ми струва твоята правина, когато правдата я няма никъде? Ст. Чилингиров, ХНН, 120.