ПРАВИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВЍСТ м. Лице, което е специалист по право (във 2 знач.) , занимава се с право (във 2 знач.); юрист. От мъжа си тя [Хаваджиева] знаеше, че е добър правист [главният прокурор] и че владее занаята си. Г. Караславов, Т, 29. Та всяко престъпление има давност... — послужих си с езика на правист. — Няма ли никакво опрощение... Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 14. От средата на работниците във висшите учебни заведения се подготвят и бъдещи лекари, стопановеди, икономисти и др. ОФ, 1950, бр. 1890, 4.