ПРАВИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВЍТЕЛ м. Остар. Книж. Управник, управител. Дните на буржоазното общество са прочетени и въпрос е само как

без големи жертви и разорения новите правители да поемат политическото и стопанско ръководство на света. Б, 1922, бр. 4, 108. Добрите и умните правителе всякогаж са показвале почет и уважение към религията на покорените от тях народи. ПСп, 1876, кн. 11-12, 46. Без съгласието на Великото народно събрание, българский княз не може да бъде същевременно правител на друга някоя държава. ПОУ, 5. Цезар е един от най-даровитите римски правители по своя ум и полководчески дела. Н. Бончев, Р (превод), 122.

— От рус. правитель.