ПРАВИТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАВЍТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Полит. 1. Висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавно управление, състоящ се от министри, избирани от парламента (или от държавния глава). — По ваше нареждане ние се събрахме .. да сложим основата на най-важния акт в нашата нова отечествена история: създаване на българско задгранично правителство. Ст. Дичев, ЗС I, 198. Ако европейските правителства не се застъпят за нас, те не заслужават да се нарекат християнски и цивилизовани! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 214. Но като размисли още веднъж, че не бива да бърза, и се утеши, че в края на краищата земеделските кметове "ще си налегнат парцалите", щом разберат, че правителството на Стамболийски е свалено, остави телефона. Ем. Станев, ИК II, 192. Първото правителство на България е назначено на 17 юли 1879 от княз Александър I.

2. Всички министри, членове на такъв орган; кабинет, министерски съвет. Правителството изслушало представителите, които били изпратени да изложат оплакванията. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 13. Докога ще стоят тука? Какво мисли правителството? Г. Стаматов, Разк. I, 72.

◊ Електронно правителство. Информационна система за осъществяване на държавни услуги чрез Интернет (подаване на декларации и други документи, плащане на такси и под.). Подаване на декларации по Интернет е една от 20- те значими електронни услуги, част от електронното правителство на Република България. ИО, 2006, 21.11. [еа]. Служебно правителство. Спец. В държавите с парламентарно управление — правителство, което се назначава от президента с мандат от разпускането на парламента от президента до насрочените парламентарни избори. С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет.