ПРАВИЧКАТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВИЧКАТА нареч. Разг. Обикн. при гл. казвам, кажа. Откровено, вярно, без лъжа (казвам); правата, право, правичко. — Щом младите не искат, ние какво ще го усукваме... Само че, да ти кажа правичката, свато, мене сватба не ми се прави. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. Не знам как съм те посрещнал, като дойде, но правичката да ти кажа, свидно ми е, че ни напускаш. Кр. Григоров, Р, 276. — Ами че ти бе, бай Ганю, правичката да си говорим — .. — нали от руско време ти останаха водениците. Ал. Константинов, БГ, 93. — Ой те тебе, майсторе Маноле, / златни да са тия ръце мъжки: / .. / Ала ще те нещичко попитам, / правичката мене да обадиш. А. Разцветников, Худ. С I, 178.