ПРАВИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ВИЧКО нареч. Разг. Обикн. при гл. казвам, кажа. Откровено, вярно, без лъжа (казвам); правата, правичката, право. Аз зная, че ти ще да ми кажеш правичко, пил ли си или не си пил такова винце. Л. Каравелов, съч. II, 34. Ама колкото за Еленка, тя като тебе момък не зема, правичко да ти обадя. Т. Шишков, ГМ, 38. — Бре, Славко, верен байрактар, / нещичко ще те попитам. / Правичко да ми обадиш. Ив. Вазов, Съч. VII, 27.